ЕДНОЛИНЀЕН, -èйна, -èйно, мн. -èйни, прил. Книж. 1. Който става, който се извършва само по един определен начин, който се движи само по една линия, без отклонения и усложнения. Еднолинейно развитие. Еднолинеен процес.
2. Прен. Който има само една линия на поведение, който мисли и действа винаги по един и същ начин; еднопосочен. Хич не ме засяга това, което казва този еднолинеен и глупав човек.