ЕДНОМЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Единомислен. Нека Всевишният ни проводи своята благодат чрез Св. духа, да бъдем винаги съгласни и едномислени помежду си за много години. Ч, 1871, бр. 21, 669.


Източник: Речник на българския език (онлайн)