ЕДНОПО̀ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. 1. За цветове — който има само мъжки (тичинки) или само женски (плодник) размножителни органи. Известни са случаи, когато в еднополови цветове се явяват образувания на другия пол. М. Воденичаров, и др., ЕБ, 90. Дъбовете имат еднополови цветове и са еднодомни растения. А. Бойчинов, ПХ, 44. // Разш. Който притежава белезите само на един пол.
2. Които са от един и същи пол. Еднояйчните близнаци са винаги еднополови. // Разг. Който се състои от индивиди само от единия пол. Цял месец прекарах в това еднополово общество — само жени, жени — писна ми.