ЕДНОФАМЍЛЕЦ, мн. -лци, м. Човек, който има еднакво фамилно име с друг. — Той ще му е роднина, братовчед, или еднофамилец, каза госпожица Калева първа. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 21. През 1685 г. Нютон си взел секретар, еднофамилец и съгражданин — Хъмфре Нютон. Ив. Въжарова, ИН (превод), 124.