ЕДРОКЛА̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за житно растение — който е с едри, големи класове. Противоп. дребноклас. Цялото село бе излязло да жъне едрокласа пшеница. К. Петканов, СВ, 81. От едрокласите жита по края [на блока] нямаше и следа. Н. Нинов, ЕШО, 23. Край новите още неизмазани къщи се люлееха житни класове, шумеше едроклас овес. Б. Балевски, СП, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)