ЕЖЕМИНУ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който става, извършва се много често, непрекъснато, като че ли всяка минута; всекиминутен. Тук [на борсата] се води ежеминутна подмолна борба на всеки срещу всеки. Ив. Мирски, ПДЗ, 57. Убийствата и грабежите станаха ежеминутни. Хр. Ботев, Съч. 1929, 245. Ежеминутните забележки на майка ми ме дразнеха.


Източник: Речник на българския език (онлайн)