ЕЗИКОСЛО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до език2, до словото. Страшимиров съпоставяше „водител“ и „водач“ с „писател“ и „писач“ и настояваше, че окончанието -тел в съществителни имена за човек изтъква по-високо отправяне на духа.. Аз не се съгласих изцяло с това негово твърдение и го замолих да напише езикословна статия „Водител, а не водач“. СбАСЕП, 56. Г. Богоров е поченал да издава списание „Книговище“, целта на което е да прави бележки върху езикословната част на всяка новоиздадена българска книга. Ч, 1875, кн. 5, 220. От надошлата из разни места на Македония българска интелегенция се разискваха разни въпроси: черковния, по училищата, по читалищата и прочее ставаха препирни езикословни и вероизповедни. Лет, 1909, 177.
— Друга (остар.) форма: я з и к о с л о̀ в е н.