ЕЗИКОТВО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който е свързан със създаване, творене на нови езикови единици, думи. Най-старата от познатите досега западноевропейски редакции на историята [за кръвосмешението] е тоя французски езикотворен роман. СбНУ VI, 256.