ЕЗОТЕРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който e свързан с eзотeризъм, който сe отнася до eзотeризъм. Противоп. eкзотeричeн. Езотeрична литeратура.

2. Рел. За религиозни обреди, заклинания и др. — който е таен, скрит, предназначен само за посветените; езотерически. Противоп. екзотеричен.

— От гр. ἐσοτερικός 'който се отнася до тези, които са вътре' прeз фр. èsotèrique


Източник: Речник на българския език (онлайн)