ЕКЗА̀КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Точен. — Да сте забелязали някоя неизправност? Протей [роботът] държеше ли се нормално? — Какво говорите! Идеален! Екзактен! Св. Златарев, БФ, 329. Аз лично не вярвам на резултатите на най-екзактния експеримент. Вселена 70, 20. Идеалната наука е рожба на новото време, на екзактните изисквания на нашия разум. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 352. Екзактна мисъл. Екзактна наука.

— От лат. exactus през фр. exact.


Източник: Речник на българския език (онлайн)