ЕКЗЕКУ̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до екзекутор. Два пъти е паднал екзекуторски нож и две човешки глави са се търкулнали в пясъка. ВН, 1961, бр. 2943, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)