ЕКЗЕКУЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до екзекуция (в 1 знач.); екзекутивен. И хубаво бе, че можеше макар и на ум да си изпее песента на Биляна .. Така по-леко се умираше, отколкото изправен сам до екзекуционата стена. Л. Дилов, ПДБ, 74. Този взвод, най-настървеният измежду наказателните и екзекуционни команди във въстаническия район, няколко пъти бе подновявал състава си. Д. Вълев, 3, 218.