ЕКИПЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от екипирам като прил. Който е снабден с екип (в З знач. ). По стръмното нанадолнище за „Бялата вода“ между добре екипираните туристи, облечени с якета и нарамили удобни раници, тук и там се замяркаха момчета, обути в дълги панталони, с преметнати през рамо ученически куртки. А. Гуляшки, Л, 389.


Източник: Речник на българския език (онлайн)