ЕКЛЕКТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до еклектик и до еклектизъм; еклектически. Ни едно от българските списания (с изключение на „Ново време“) нямаше строго определана художествена програма и литературният материал на всички беше неизбежно еклектичен. К. Константинов, ППГ, 263. Те [импресионистите] влизат в художествения живот като борци срещу академичното изкуство .., като отрицателни на лъжекласичната и еклектична историческа живопис, като врагове на общопризнатите авторитети, като „новатори“ и „революционери“. Изк., 1950, кн. 3, 203.