ЕКЛЕКТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Еклектичен. В това еклектическо съжителство на формалистични и вулгарно-социологични моменти е заключена цялата „теоретична“ същност на книгата. С., 1951, кн. 10, 188. Еклектическо направление в естетиката.
ЕКЛЕКТЍЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. еклектически; еклектично. Той [Плеханов] прокарва класовото гледище непоследователно, еклектически и затова изпада в система от .. грешки. Г. Бакалов, Избр. пр, 401.