ЕКСИКЛЍК м. Диал. 1. Недостиг, липса. Претеглихме житото да видим има ли ексиклик.

2. Нещастие, зла орис. — Няма ли да дойдеш да идем при хармана? — Няма... нека гори [житото]; ексиклик съм имал... Ц. Гинчев, ГК, 305. Чапкънът отиде при хората, които чакаха с нетърпение да им кажат да си идат, за да се отърват от бесния бей. — Хайде, чоджум, идете си — им каза Хюсеин кехаята. Ексиклик имало да мине през главата на бея — дано е отишъл ексикликът му със снопето... Ц. Гинчев, ГК, 314.

— Тур. eκsiκliκ. — Друга форма: е к с и к л ъ̀ к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)