ЕКСТРАСЀНСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Нов. Който се отнася до екстрасенс. В квартирата му били открити Библията, християнска и будистка литература. Имало и книги, описващи екстрасенсните възможности на хората. ДТ, 2000, бр. 264, 13. Екстрасенсен лечебен център.


Източник: Речник на българския език (онлайн)