ЕКСТРЕМА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Екстремен (в 1 знач.). Създаваха се екстремални ситуации, заради които каквото и ръководство да имаше предприятието, то не можеше да се справи с тежките задачи. Дем., 2001, бр. 71 [еа]. Екстремални условия.
— От лат. extremus прeз рус. экстрeмальный.