ЕЛЕГЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Елегичен. Богоридевата партия .. като увещаваше населението да благоразумствува и да не слуша опозицията, казваше с елегически тон: .. Ние ви приканваме да плачете с нас [за Източна Румелия] Ив. Вазов, Съч. ХХV, 67-68. За народа настана дълга и безконечна страстна неделя, той посипа главата си с пепел и са затвори вкъщи, за да запази барем своите патриархални нрави и обичаи и да пее своята монотонна елегическа песен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 175.
ЕЛЕГЍЧЕСКИ нареч. Книж. Рядко. Елегично.