ЕЛЕКТРОЛИТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -бни, прил. Рядко. Спец. Електролитен. Електролитичното получаване на металите е износно при евтина електрическа енергия. Хим. V кл, 1950, 119. Около нея [галванотехниката] се обособи цял клон от електрохимията, наречен галванохимия. Това е химията на електролитичните и галваничните процеси. ВН, 1959, бр. 2542, 4. Електролитично действие на тока.