ЕЛЕКТРОМАГНЕТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от електромагнетизъм; електромагнетически. Преди известно време е бил изработен един проект за хеликоптер, който се снабдява с електромагнетична енергия от един мощен, намиращ се на Земята предавател, чиято антена трябва да бъде достатъчно голяма и снабдена с приспособление за насочване. ВН, 1960, бр. 2854, 4. Електромагнетичен уред.


Източник: Речник на българския език (онлайн)