ЕЛЕКТРОСЪПРОТИВЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн.-лни, прил. Тeхн. Който се отнася до електросъпротивление. Електросъпротивителни материали.

◊ Електросъпротивително заваряване. Техн. Заваряване на метали чрез загряване и топлина, отделена при преминаване на електрически ток през мястото на съединяването.


Източник: Речник на българския език (онлайн)