ЕЛЕКТРОФОРЀЗА ж. 1. Физ. Движение на частици в колоиден разтвор, емулсия и др. под влияние на елктрически ток. Под действието на прав електрически ток всички частици на даден колоид се ориентират или към катода, или към анода. Това явление се нарича електрофореза. М. Кожухарова и др., АХ, 95. Както при катафорезата, така и при анафорезата, които носят общото название електрофореза, колоидните частици се утаяват, защото отдават електрическите си товари на съответния електрод и вече като електронеутрални частици не се отблъсват помежду си. Н. Пенчев и др., КАХ, 173.

2. Спец. Мeтод за разделяне и изледване, очистванe и под. на колоиди, емулсии, газове и др., който сe основава на такова движeниe. Това електрофоретично разделяне може да се използува и за количествено определяне на витамин В6 в смес. За тази цел електрофорезата се извърша върху хар- тия, поставена в затворена камера, без да се използуват стъклени плочки. Б. Банков и др., ВВ, 42.

3. Мед. Лeчeбeн метод за внасяне на медикаменти и под. вещества в организма, който сe основава на такова движeниe. Установено бе.., че нивалинът прониква в организма не само чрез инжектиране, но и чрез електрофореза (с помощта на електрически ток). ВН 1961, бр. 2985, 4.

— От гр. ἤλεκτρον 'янтар' + φορέφ 'нося'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)