ЕЛЍЗИУМ, мн. няма, м. Книж. 1. Според античната митология — място за праведните и добродетелните в задгробния свят; елисейски поля.

2. У Омир — прелестна страна в западния край на земята при Океана (Ст. Младенов и др., БТР I).

— От гр. 'Ελὔσιον πεδιον' 'Елизийско поле'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)