ЕЛИТА̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от елитарен. На елитарността и дидактизма той противопоставя обикновените хора „погълнати в своите си прости грижи и в своето несложно мислене“. С, 1972, кн. 9, 183.
