ЕЛХО̀В1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до елха1; елов. Когато стигнаха малката елхова горичка, те се отправиха през нея по тесен коларски път. Елин Пелин, Съч. II, 164. Така ще остане всичко тук в нашата памет и в бъдещето: едно загубено северно гробище, една мълчалива елхова гора с насълзени клони, едно невидимо птиче. К. Константинов, П, 101. Пях под пролетния модър свод, / сред ливади и гори елхови — от възторзи, минали и нови, / се наля сърцето като плод. Н. Зидаров, НС, 5. Срещу главния вход [на Двореца на пионерите] се довършва въртящата се къщичка на баба Яга, веселят коридорите елховите гирлянди и любимите герои. ВН, 1959, бр. 2598, 4. Елхови шишарки. Елхови клонки. Елхови украшения.
ЕЛХО̀В2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до елха2; елшов.