ЕМАНЦИПЍРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от еманципирам като прил. Който е освободен от предразсъдъци, ограничения, зависимост, подчинение. Заможният българин е имал психика на еманципиран човек. Ив. Коларов, Е, 41. — Бива си ги тия на Запад [в танците]! Няма що. — И една пластика вадят, мадам, напълно еманципирана! Б. Балабанов, Избр. п II, 178. // За жена — която е равна с мъжа в професионално, социално, културно и правно отношение. — Другарката в живота трябва да има професия.. Освен това трябва да бъде еманципирана, свободомислеща — приемете го в най-добрия смисъл на думата. Н. Стефанова, ОС, 119. Русенските клюкарки са отрупани с „факти“: свободата на еманципираната Лора е вече „слободия“! — абсолютно не държи за хорското мнение. М. Кремен, РЯ, 334. Еманципирано момиче.