ЕМБА̀РГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Търг. 1. За страна, държава и др. — на който е наложено ембарго. От това да имаме до нас една ембаргова държава печели само сивият сектор. 24 часа, 2000, бр. 276, 31. Според Н. е наложително да бъдем все по-независими от старите си оръжейни пазари, тъй като някои от тях се свиват, а други стават ембаргови. С, 2000, бр. 2706, 3.
2. Който е свързан с ембарго. Ембаргови ограничения.