ЕМПИРИОМОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско течение, вариант, разновидност на емпириокритицизма в Руската философия в края на ХIХ и началото на ХХ в., което разглежда физическото и психическото като елементи, две страни на единен, монистичен опит.
— От гр. ἐμπειρια 'опит' + μονοσ 'сам'.