ЕМФА̀ЗА ж. Спец. Наблягане, натъртване, открояване на някаква дума, словосъчетание или звук в потока на речта, чрез интонация, повторение и др., обикновeно за постиганe на по-голямо въздeйствиe, изразитeлност, емоционалност.
— От гр. ἔμφασισ.
