ЕНЕРГОЛЪ̀ЧЕВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от енерголъч. Източникът на енергия е в акумулаторното куфарче на гърба. Енерголъчевият сноп излиза от поставените под краката плочи и се излъчва към земята. Ст. Волев, МС, 178.
