ЕНЖЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кожена овчарска чантичка, в която обикн. се слага праханта и огнивото, за да се запазят сухи. На малката нивица накрая крушка, на крушката люлка, в люлката момченце, като злат божи кръстец; на рамо му кован кривак, на плещи му енжици, с тънки иглици написани. Ил. Блъсков, С, 18.
— От тур. yancık 'кесия за пари'. — Друга форма: е н д ж ѝ к.