ЕНЍЧАРСТВО ср. 1. Истор. Военна организация, създадена в Османската империя, която формира, обучава и контролира елитната пехотна войска от еничари, отличаваща се с безпрекословна преданост към падишаха и безпощадна жестокост към християнското население. Десетилетия наред старият велможа бе държан настрана от държавните работи, защото всички познаваха омразата му към еничарството. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 356.
2. Еничарска войска. На изброените [от Мехмед паша] било заповядано да заловят деветима видински еничари, включително предводителите им Омер и Осман Пазвантоглу, които подготвяли голям бунт между еничарството в крепостта. В. Мутафчиева, КВ, 71. Сравнително широкото разпространение на робовладението сред висшите и средните чинове на провинциалното еничарство обаче не подлежи на съмнение – още повече ако се отчете, че свои роби притежавали дори и обикновените еничари. ИП, 2020, кн. 2, 21.
3. Рядко. Прен. Насилие, жестокост. Такова еничарство е неоправдано и осъдително.
— Други форми: е н ѝ ч е р с т в о, я н ѝ ч а р с т в о.