ЕНТЕРОКОЛЍТ м. Мед. Заболяване, което се изразява в едновременно възпаление на лигавицата на тънките и дебелите черва; eнтeрит. Употребата на прясно грозде се налага да се ограничава само при изостряне на някои заболявания на стомаха и червата (гастрити, язвена болест, ентероколити). ВН, 1965, бр. 4366, 2. Хроничният колит може да протече като изолирано заболяване на дебелото черво или в комбинация с ентерит (ентероколит). М. Василев и др., ВБ, 361.
— От ентеро- + κόλον 'дебело черво'.