ЕПИДО̀Т м. Геол. Силикатен минерал, различно оцветен, съдържащ калций и желязо, прозрачните разновидности на който се използват като полускъпоценен камък. Те [туфите] съдържат доста и хлоритова маса, а също и жълтозеленикави петна от епидот, както и кварц и калцит. П. Делирадев, В, 55. Те [магнетитовите скали] се състоят главно от магнетит. Съдържат още и гранат, кварц, авгит, силиманит, епидот и др. Г. Георгиев, МП, 208.
— От гр. ἐπίδοσις.