EПЍТРОПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до епитроп. Започнаха речите. Пръв говори дребен възстар мъж с плешива епитропска глава. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 121.


Източник: Речник на българския език (онлайн)