ЕРГАСТЀРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. 1. В древна Гърция и Рим — затвор за роби, отличаващ се с изключително тежки условия и режим, където те извършвали тежък физически, често с риск за здравето и живота, труд (в мини, подземия и под.).

2. В древна Гърция и Рим — занаятчийска работилница, в която работели роби. В началото на тая улица,.. се намираха ергастериите — работилници и продавници на константинополските майстори, наредени според стоката, която изработваха и продаваха. А. Дончев, СВС, 14-15.

— От гр. ἐργαστἡριον.


Източник: Речник на българския език (онлайн)