ЕСЕНЯ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Пиле, излюпено през есента; есенно пиле, eсeнчe. След малко запиука пиле — от есенячетата. Т. Харманджиев, КЕД, 44.
2. Селскостопанско животно, родено през есента; есенно добиче.
