ЕСКА̀ДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който се отнася до ескадра. Тогава забелязаха, че откъм кърмата,.., с голяма скорост се приближава военен кораб — ескадрен миноносец. Н. Антонов, ВОМ, 22. От „Воля“ оръдията отговориха със залп, а откъм мичманския пристан се зададоха с бърз ход два ескадрени торпедоносци. Д. Добревски, БКН, 126.