ЕСКИДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи. Остар. и диал. Човек, който търгува с вехти неща; вехтошар. — Силата му [на тате] — толкова. И той си е „ескиджия“, ама името му Хаджия.. Нека ми се перчи пак. Ст. Чилингиров, ХНН, 150.
— Тур. esκici.
