ЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Съестен; хранителен. Той и конярчето стягаха и товареха добитъка с потребните вещи и естни припаси на пътниците. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 31.
