ЕСТЀСТВЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. 1. Специалист по естествените науки; eстeствоизпитатeл. На листовете кадастрон се нареждат, изрисувани с голяма вещина образите на велики руски писатели, на наши възрожденци и революционери, на велики естественици, химици и физици. ЛФ, 1958, бр. 4, 3. // Преподавател по естествени науки в училище. Учителят естественик от гимназията, отдавна ме е задължил да услужа на сбирката му с някой и друг пернат хищник. Н. Попфилипов, РЛ, 113.
2. Лице, което се занимава любителски с естествени науки и обикн. колекционира растения, животни, минерали и др.; eстeствоизпитатeл. Той се сетил, че царят е естественик и че се интересува от буболечки, пеперуди и разни други гадини. С. Кисьов, Щ, 151.