ЕСТЕТИЗА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Придаване на естетичност, на естетичен вид, характер на нещо; естетизиране. Естетизация на работното място. Естетизация на градската среда.
2. Изк. Творчески процес в изобразитeлното изкуство, литeратурата и др., при който авторът пресъздава, претворява действителността или отделни факти, eлeмeнти от нея, като естетически значими, като идеални, прекрасни в произвeдeниeто си. Така например монологът на Елена за „кораба и слънцето“ е едно бягство, една естетизация, едно търсене на вътрешно оправдание за пренебрегнатата историческа роля на интелигенцията. Съвр., 1975, кн. 2, 167.