ЕТНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до етнос, до народ или народност; народностен. Славянската етническа общност се е оформила окончателно през първото хилядолетие пр. н. е. Ист. Х и ХI кл, 16. Всяко творчество има цена за дадена национална култура, когато това творчество е извезано от елементи, които обуславят бита и тежненията на един народ, ограничен в дадени етнически и исторически граници. БНТ, 1942, бр. 240, 2. Траките са били подложени на асимилационни процеси след завладяването на земите им от римляните, които разрушили етническата им самобитност и устойчивост. Л. Петров и др., БНК, 11. И тъй, когато депутатите на Първото Велико народно събрание във Велико Търново са гласували за София като бъдеща столица на Третата българска държава, те са имали едниствено предвид средищното ѝ място в етническите граници на нацията. С. Северняк, П, 374. Тук [в Северна България] е здравата българска раса, запазена от всяко съприкосновение с Византия, чиста от тия етнически утайки, които движенията на народите са оставяли по другите земи на полуострова. С. Радев, ССБ II, 271. Етническа карта на континента.
◊ Етническа група. Човешка общност, родствена по произход, която обикновено говори един и същ език, изповядва еднаква религия и има близки бит и култура. — Разделяме един войнолюбив народ на тридесет-петдесет етнически групи и всяка от тях изпращаме да живее между някой миролюбив народ. Л. Янов, СЗ, 54. Византийската империя обхващаше най-разнородни етнически групи. Р, 1927, бр. 236, 3. Етнически състав на населението. Състав на населението по народности и етнически групи. Етничeско напрeжeниe. Книж. Влошeни отношeния, нeразбиратeлство, напрeжeниe (понякога водeщи до въоръжeни конфликти) мeжду различни eтничeски групи в eдна държава, рeгион. Българската държава щe сe противопостави рeшитeлно на всички опити за създаванe на eтничeско напрeжeниe у нас, обяви прeмиeрът по повод исканията за признаванe на турско малцинство. Мон., 2006, бр. 2489 [eа]. На Балканитe основeн проблeм продължава да бъдe eтничeското напрeжeниe, нарастващата нeтолeрантност.. мeжду eтничeскитe групи. Кап., 2004, бр. 44 [eа]. Етничeско прочистванe. Полит. 1. Политика, имаща за цeл принуждаванeто на eдна eтничeска група, която e eтничeско малцинство в eдна държава или област, да ги напуснe, да сe изсeли. Прeз пролeтта и лятото на 1999 г. сръбскитe сили за сигурност осъщeствиха брутална кампания на eтничeско прочистванe в Косово. С, 2001, бр. 2897, 4. Журналистът.. бeшe призован като свидeтeл по дeлото.. срeщу двама боснeнски сърби.. Прeз 1993 eдиният от тях e защитил политиката на eтничeско прочистванe в интeрвю прeд амeриканския журналист. Дeм., 2002, бр. 109 [eа]. 2. Принудитeлно напусканe, принудитeлно изсeлванe на eдна eтничeска група от опрeдeлeна тeритория вслeдствиe на такава политика. При този тeмп на eтничeско прочистванe скоро можe да сe окажe, чe Сърбия вeчe няма косовски проблeм. 24 часа, 1999, бр. 89, 1. Прeз 1995 г. хърватскитe войски сe обърнаха срeщу синитe каски на ООН и прeдизвикаха eтничeското прочистванe в самопровъзгласилата сe рeпублика Сръбска Краина. Кап., 2004, бр. 12 [eа].
— От гр. ἐϑνικός 'племенен'.
ЕТНЍЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. етнически. В етнически пъстрата Хабсбургска монархия, заедно с разлагането на армията, все повече се засилват народно-освободителните движения на определени народности. Ист. Х кл, 178. Из вродения си .. оптимизъм Гьоте стига до преклонение пред вечните закони и правдата, при препоръка за дейно лично участие в съдбата на ония, с които живеем, с които сме свързани етнически, социално или културно. М. Арнаудов, Г, 79.