ЀТНО, мн. няма, м. Нов. Муз. Музикален стил, при който се използват елементи, мотиви от присъщия на определен народ, народност фолклор. Групата свири смес от стилове — фолк, техно, електро, етно. С, 2000, бр. 2630, 20.

— От гр. ἔϑνος ‘народ’ прeз англ. ethno.


Източник: Речник на българския език (онлайн)