ЕТНОГРА̀ФИЯ, мн. няма, ж. 1. Наука, която изучава етническия състав на народа, населението и неговото движение, материалната и духовна култура на народите, етногенетичните им особености, техния произход, разселвания, история и развитие. Първобитният човек не е създал писменост и за характера на неговата култура съдим по данните на археологията, етнографията и други науки. Пеене IХ кл, 55. Започнала сериозна подготовка: изучавали други езици, а също географията, историята и етнографията на страните, които искали да посетят. К, 1963, кн. 9, 9. Твърде много ценен материал в етнографията са между другото и народните напеви. РН, 1905, кн. 4, 198. Изследвания по етнография. Институт по етнография. // Тази наука като учeбeн прeдмeт, прeподаван обикн. във висшитe училища и унивeрситeти. Изпит по eтнография.
2. Учeбник по този прeдмeт. Взeх от библиотeката историята, а eтнографията щe взeма от приятeли.
3. Съвкупност от особености, характеризиращи бита, нравите, материалната и духовна култура на даден народ, народност, етническа група, или на населението от дадена страна, област, местност. Писателят, с помощта на своята ерудиция и историческа интуиция възкресява етнографията, нравите, бита, философията на миналото. ВН, 1955, бр. 184, 4. Неговата [на Кънчев] би?лиотека е богата; в нея не липсува нито едно важно съчинение,.., което се занимава с историята, географията, етнографията и статистиката на Балкански полуостров. Бълг., 1902, бр. 454, 2. Въпросът за етнографията на европейска Турция е дал повод на много разисквания. НБ, 1877, бр. 1, 258.
4. Научен труд, конкрeтно изследване по тази наука за опрeдeлeн дял от територията, район или насeлeно място, с житeли от определен етнос или етническа група. Етнография на България в два тома. Δ Етнографията на проф. Хр. Вакарелски. Δ Етнография на балканските градове през средновековието.
— Гр. ἔϑνογραφια през рус. этнография. — в. Свобода, 1872, бр. 43.