ЕТЪ̀РВИЦА ж. Умал. от етърва; етървичка. Етървице, по-стара от мене! / Дали знаеш биле омразниче? / Да омразим сестрица Янинка, / да я бракя толко не милуя, / да ѝ бракя толко не купуя. Нар. пес., СбНУ II, 58. Етървице, по-млада от мене, / че да станеш ручок да уготвиш. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 86.