ЕУФОРИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до еуфория; еуфоричен. Всички тия опивателни средства, целият арсенал на еуфористичните отрови правят, от живота болен сън със страшно пробуждане. А. Златаров, Избр. съч. II, 342.


Източник: Речник на българския език (онлайн)