ЕФЀДРА ж. Нисък, с височина до 30 см, бледозелен храст, с изправени или полегнали, понякога вкореняващи се клони, който расте по скалисти и песъчливи места, и се използва за украса и в медицината. Ephedra distachya.


Източник: Речник на българския език (онлайн)