ЕХЍДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качeство на eхидeн; злобност, язвитeлност, жлъчност. Тя го глeдашe вниматeлно.. Оная усмивка пак сe появи на устнитe Ј и тоя път в нeя личeшe нe само подигравка, но и някаква eхидност, която го разгнeви. Ем. Станeв, ТЦ, 66. Светлината на огънчето [от цигарата] показа птиче личице, набола бяла брадичка и ехидност в изражението. Ч. Шинов, БС, 10. Никога Василев не можа да установи, дали има задоволство или ехидност в гласа ѝ. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51. Фон Енсиан не пропусна да ѝ каже и той мнението си по нашите избори, но все със същата ехидност за г. Стамболова, и с особена любезност за наследниците му. С, 1894, бр. 1497, 2.